Прозорците затворени и черни
лъхат хлад, а аз си мисля:
на чий ли дом са?
На моя дом, а аз - стопанката,
на дом, във който не живее вече никой...
И мен ме няма,
без да заминавам някъде,
а и не помня в него откога не съм се връщала.
Единствените гости са годините ми
и препрочетените книги,
снимките, утъпканите пътища на спомените,
часовника, отмерващ ден и нощ ...