* * *

1.11.2004 г., 16:21 ч.

Поезия

1179 0 0

Самотна беше моята зора без тебе,
дори лъчите слънчеви,студени бяха.
Изтока в червени пламъци гореше,
но сърцето ми самотно в лед стоеше!
Отроних аз сълза кристална,
незнаех до сега какво е самота
и седях си все така печална,
взирайки се в черна тъмнина.
Видях,че всеки сам живее,
единствено по свойте правила,
роден си сам и така ще си отидеш,
осъзнах го аз едва сега! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кречеталото
Приятел горе се посреща с дар

Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука. Поживей си, приятел, със здраве и радост! Печелившият фиш...
Платен гратис

Стъпвам гратис и в собствен сюжет по житейския хребет открито. Цифром – словом сме точно безчет, тез...
Когато си мълчим

Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...

Още произведения »