24.05.2018 г., 0:52 ч.

Платен гратис 

  Поезия » Друга
2387 24 48

Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито. 
Цифром – словом сме точно безчет, 
тези дето не плащаме "мѝто".
На ръба – по-отвесен от лъч,
Сатаната ме бута отдясно, 
само крачка встрани (на калъч)
ме грозят преспи алчна опасност. 
А отляво подпира на бис
моят женски инат (и с причина),
придирчив, но възпитан и чист –
нека Дяволът малко почине. 
За баланс нося менци с вода, 
ветрове непослушни разнежвам,
дишам в пазвата им и крада
глътки волност от тях безметежно. 

Стъпвам гратис? – Простима лъжа! 
Май не искам на глас да призная, 
че на всеки сант стриктно дължа
грам душа,

                      разчертана до края!

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??