дю (Мира)
78 202
3.12.2007 г., 10:04 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
1119 0 4

Високите върхове,

заради нас са издигнати,

за да нямаме мечти -

неизживяни и непостигнати...

Тръгваме с малко страх

в бурята непробудена,

стига да си до мен,

няма да съм изгубена...

Падам по хлъзгав лед,

вятърът ме разиграва,

твоята силна ръка

ме грабва и ме изправя.

Нощем се будя на сън

благодарна, че те обичам.

Щом утре няма да си до мен,

няма защо да дишам...

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!!!
  • "Щом утре няма да си до мен,

    няма защо да дишам..."
    Може би силата на думите ни прави силни- дори когато не дишаме.За да са живи нашите желания, клетви и проклятия и въпреки това да сме истински човеци - обичащи.
    "Нощем се будя на сън

    благодарна, че те обичам."
    и ако любовта е до нас
    "стига да си до мен,

    няма да съм изгубена..."
    какво повече.Красиво и искренно и истинско.
    А най-важното в този забързан свят е да се намери някой, който да те пренесе в съкровенното преди да го каже.Да нарисува картината която искаш да виждаш.
    "Високите върхове,

    заради нас са издигнати,"
    Да заради нас..заради теб Благодаря ти за стиха
  • Поздравления, Мира!!!
  • Браво, Мира!!!
Предложения
: ??:??