28.03.2007 г., 10:54 ч.

* * * 

  Поезия
576 0 7
Като тънка игличка съм само,
глава свела на твоето рамо.
Стискаш с длани моето тяло
и пробождам те лекичко вляво.
Със усърдие кърпя старите рани.
Зашивам по теб светли усмивки.
От погледа ми пиеш на глътки
радост, извираща от очите ми...
Не раздирай нощта с ревността си!
Аз съм птица и към тебе летя.
Приеми този дар - любовта ми,
но пусни ме, щом реша да си ида.
В любовта е всичко, което е нужно, 
останалото е тленно...
Не изгубвай, като игла във купа сено
обичта ми, задръж ме в сърцето!

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??