juliet007
"Нагоре, към върха!" И глъхне далече зад пътника глъка и шум нетърпим, и чезнат равнища пребулени вече зад него, там доле, от пластове дим. И пресния въздух на утрото хладно гърдите поемат дълбоко и жадно. "Нагоре, към върха!" И с кърви нозете пътека бележат по урви, скали: човек - на орела той няма крилете, но ей го надминал самите орли. И в адския въздух на пладня гореща от радост безумец умора не сеща. "На върха, на върха!" И движи той бледен с усилия сетни нозе и ръце, трепери да бликне възторга победен, задържан от скрита тревога в сърце. На ранната вечер посред тишината съмнение гнетно изпълня душата. А ето и върха! Надоле окото напразно през облак ще дири простор отгоре еднакво далеч е небото, загадка бездънна пред слабия взор... Пустиня без ехо и зима всевечна, и нощ без начало - и нощ безконечна. Пейо Яворов
Избрани произведения
на небето се смеят звезди,
нежен вятър нашепва ми влюбено,
че ти липсвам и търсиш ме ти.
Аз съм тук, аз отдавна те чакам, ...
От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет, ...
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...
всеки миг изпълнен беше с теб,
всяко чувство все за теб се раждаше
и растеше в мене ден след ден.
Късно е. Сега дори сълзите ...
една душа, отровена от мисли,
оплака после, с болка на дете,
крилата си, забравили да литнат.
Къде ли беше земният й път? ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
