20.12.2005 г., 20:04 ч.

*** 

  Поезия
5.0 / 1
696 0 1
 Тичам срещу вятъра,
 но накъде?
 Слънцето искам да погаля
 с треперещи от студ ръце.
 Поне за малко да се стопля
 и с надежда да изпълня празното сърце.

© Ливия Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...
  • на Й. По костите на дните стъпвах плахо. Проскърца силует на тишина. И облак дебнещ под небесна стря...
  • Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Още произведения »