8.08.2018 г., 20:43 ч.

... 

  Поезия » Философска
230 0 1

Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа

или Афродита над житейската пяна.

Колко ти трябва да се загубиш,

като зрънце еднакво в брутална плява?

 

Приличам ти даже и на светица –

не знам, да се смея или да заплача.

Може и двете. Презирам девиците,

които купуват билети за рая.

 

Подривно те тласкам да ме разгадаеш,

да действаш опипом, не аналитично.

Да разбулиш прозирните мои тайни,

щом трябва и ексцентрично.

 

Да се кротна за кратко и аз накрая

в бъдеще, като точица стриктно.

Повреден е твоят слух, а аз ти чертая

експромпт за греха ми – болка типична.

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много сложно му го обясняваш. Сядаш в скута му, прегръщаш го и дълго го целуваш! Да му спре дъха и да му се разиграе сърцето! Поздрав!
Предложения
: ??:??