Avis (Павлина Соколова)
362 966
7.11.2021 г., 23:22 ч.

07.11. 

  Поезия » Друга
1546 7 17

Впива корени здрави Дървото в Земята свещена,
после дълго мълчи и отпива от нейните истини...
Текват струйки живот по стъблото му, като във вени
и протяга то клони-ръце

към Небето ни чисто.

 

... Аз вървя и съзирам невидима спирка ей-там!
Приближавам се (сякаш БИЛО е преди!)... до Дървото.
И прокарвам по мъдрите бръчки трепереща длан...
После дълго мълчим...

А край нас - нещо пише Животът.

 

...Всички мънички знаци по пътя към Новия свят,
всички стъпки, които за малко встрани ни отвеждат...  
Всички пратени ангели, дето край нас тихо бдят
и ни хранят с търпение, обич

и бяла Надежда.


Всяка клонка, листо, глътка въздух и ручейче бистро,
всеки поглед човешки с кодирано тайно послание...
Непролятата Твоя сълза - скъпоценно мънисто...
Всяко ново (дошло неслучайно) 

за теб изпитание.

 

Колко тиха Любов във живота на всички ни има!
Стъпва бавно пред нас и под стъпките свои оставя
малки знаци... Докосват се в чистата й пелерина
(неслучайно), а Тя - разпределя ги...

и благославя.

 

И изгряват по пътя ни като лъчи пътеводни...
Точно... Както... Когато...

Ти ги виждаш, друг свива встрани.
Идва Новия свят. Осъзнат, съвършен и духовен.
Свят, във който от всяка частица Любов ще струи. 

 

Павлина Соколова
07.11.2021 г. (Неделя) 11:20 ч.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??