22.11.2011 г., 16:40 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
849 0 14

 * * *

 

С криле и корени...

Съдба...

От соковете жизнени

крилете крепнат.

Плъзват корените

към високото.

А някъде в средата

сърцето губи ритъм.

От усилията двупосочни

продълговата форма

придобива.

Превръща се в снаряд –

същински.

Взривът е неизбежен.

Случва се...

Не трепва препарираният

делник.

Само свраките

по клоните

цвърчат и коментират

уродливостта...

Досещат се за риска,

ала не и за честта

да бъдеш с корени

в небето,

когато си с криле

в пръстта.

 

 

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??