Тъжен мрак и пустота
обсебили са моята душа...
не я спасяват ни слова,
ни ароматът на цветя...
Нуждае се от нещо тя,
но от какво ли?! ... празнота...
Вълшебна празнота...
отчаяние и безнадеждност,
жажда за обич и нежност...
Докога ли все така
ще се лутам в мрака?!
Да се надявам ли или да спра?!
Още ли да чакам?!
/22 март, 2009/
© Таня Шопова Всички права запазени