10 КИНТА В ПОДЛЕЗА КЪМ РАЯ
... с единайсет бобени зрънца, вярна на шаманския си етнос,
циганка с фалшива обеца разгада ми бъдещето светло –
в подлеза, по-леден и от гроб – на кашон от листите А-4,
обеща ми бол пари на джоб, пътища – безкрайни километри,
вечна пролет, истинска любов! – не като ония там, на филма,
дълго гледах нейния пантоф, идеше ми даже да я милна! –
слушах безпросветната ѝ реч – и, доде си бобеца нарежда,
мислех си, че хвана педя глеч моята излъгана надежда,
и животът, както си върви, си изчезва в Нищото – невидим,
с тежката въздишка „С 'est la vie!” всички някой ден ще си отидем,
с единайсет бобени зрънца цял живот му връзвам двата края – ...