Валери_Станков
1 559 резултата
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...
 
12 ГРАМА ЗЛАТО
... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки, ...
  71 
МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА
Дори не знаеш колко ме боли,
тотално съм готов да смъкна гарда –
в потоците връхлитащи коли
в див ужас да крещя на булеварда, ...
  75 
КОГАТО ТИХО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ
... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,
не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,
не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,
пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, не ...
  53 
ЗА ТЕБ, ДЕТЕ, ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ
… понеже съм си луд за три села ведно със прилежащите околии,
ако решиш, добре си ми дошла! – за теб, дете, душата ми се моли,
колибка ще ти спретна на брега на завет край притихналите дюни,
дано и Господ Бог реши кога ще ме прегърнеш и ще ме целунеш? ...
  90 
КЪСНО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Аз съм твоето циганско лято.
Ти си вятърче в пролетна степ.
Някой ден ще си пукна, когато
Господ Бог ме отнеме от теб. ...
  101 
ДЕВОЙКА В ГОРАТА
Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,
и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!
Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,
беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей. ...
  58 
СТАРАТА ДЯДОВА КЪЩА
Старата къща на дядо скрибуца.
Скърцат прогнилите вече греди.
А под сачака с бърдуче пърцуца
моето минало кротко седи. ...
  85 
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта, ...
  85 
КЪЩИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИ
… мечтая си за други времена, преди – и аз да си изчезна в мрака –
да имам малка къщичка – с Жена! – която всяка вечер да ме чака,
на прага кротко с нея да седим, доде Луната грейва върху хълма,
да стелвам от луличката си дим, гръдта ми блага Обич да изпълва, ...
  94 
ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,
в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,
гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,
без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да, ...
  105 
КЛОШАРСКА РАПСОДИЯ
… един клошар на спирката поиска да му оставя смачкания фас,
и два-три кинта за патронче „Плиска“ – да си го делнем двама – той и аз,
във старата квартална закусвалня му взех паница бобец със кюфте,
а след това – във тихата си спалня, постлах му – да поспи като дете. ...
  94 
МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...
  106 
СТО ГОДИНИ САМОТА
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...
  122 
ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...
  108 
МОНОЛОГЪТ НА БОГА
Тъй както си седях, и Бог ми рече,
и слушах го със зяпнали уста:
– Валерий, ти си го́ла во́да вече!
От тебе няма нужда на света. ...
  103 
МЪЛНИЕНОСНИЯТ МЪЖ
... библейска тишина виси
върху софийските квартали –
как искам твоите коси
ветрецът с обич да погали, ...
  122 
ПРЕГЛЕД НА СЪБОТНИЯ ПЕЧАТ
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари, ...
  146 
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Какъв живот! Отидоха си всички.
Останах пак във залива самин.
На юг потеглят прелетните птички –
към Либия, Мароко и Бенин. ...
  137 
МЪЖКА СЪЛЗА
Пусти пустеят се дългите плажове.
Гларуси гладни мълчат на кавга.
Грохнали китове подир преяждане –
буните, тръшнати, спят на брега. ...
  113 
ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ
… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.
Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.
От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.
И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти. ...
  131 
АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...
  151 
ПЕСЕН, КОЯТО НЕ СТАВА ЗА ПЕЕНЕ
Непоносимо е да си
така далече – и заключена,
кварталът да се огласи
от глутница жестоки кучета, ...
  109 
МАМА
... белее – празна, мамината ваза,
откакто тати нейде отлетя,
защо студът безжалостно премаза
напъпилите пролетни цветя? – ...
  100 
НАЧАЛОТО НА ЛОВНИЯ СЕЗОН
Тъй както зайчето пищи,
приклещено от невестулки,
и както птицата лети
след изстрела на пресекулки, ...
  111 
20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей. ...
  153 
ГОСПОДИ, ТАКА СЕ НАЖИВЯХ!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира, ...
  188 
СОФИЙСКА НОЩ
Дълбока нощ накрай света.
Жълт светофар на пресекулки.
Град със затръшнати врата.
Таксита две. И три патрулки. ...
  174 
ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ
... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,
и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –
добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,
кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM, ...
  92 
МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...
  143 
БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ
… ще бъда тук, дори когато няма
изобщо да ме има с векове,
когато ще съм зрителна измама –
дух, който из пространствата снове, ...
  110 
ЧОВЕКЪТ Е КРАСИВА БОЛКА
... не отминавам никого безмълвен, във всекиго се вглеждам със Любов,
дали пешак по есенните хълми, или клошар с патронче-две "Smirnoff",
дали съсед – потропал за солчица? – дъх притаил пред моите врата? –
красивата ли градска хубавица? – която светъл сън ми обеща, ...
  139 
БАЩА МИ ЦЕЛУВА ВЕДНЪЖ
Тъй както бях задрямал сладко-сладко,
и изведнъж си рекох: – Ами да! –
над мен смален, усетих – моят татко
целуна ме по бялата брада. ...
  162 
СМЪРТТА Е ПОВОД УТРЕ ДА СЪМ ЖИВ
… не зная как успях да оцелея, живях два века в страсти и Любов,
и докторите нямаха идея! – три пъти се съвземах в „Пирогов“! –
преливаха ми с разни абокати Надежди, Радост, Обич и Мечти,
и спря под мен Земята да се клати, със други думи – спря да се върти, ...
  178 
ИНТЕРВЮ С ИЗБЯГАЛА ОТ ЗООПАРКА ГОРИЛА
Няма как да ти върна в зениците птиците, мила.
Няма как да ти стеля небеса, вкочанени от студ.
Аз приличам в снега на избягала зимна горила –
в зоопарка без мене цари суматоха и смут. ...
  181 
МАМА СИ ОТИВА
… мама тази вечер си отива, вперила в Отвъдното очи,
и дано във Рая е щастлива, Бог за нищо да не я сгълчи! –
с бархетната рокля на дивана, с блузката на рехаво каре,
Бог работи сякаш втора смяна – и в зори ще си я прибере, ...
  158 
КОТАРАЧЕ ЗА ПОЕТА
… как искам да си имам малко коте,
да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –
и с него да не съм така самотен
над римите връз моя празен лист, ...
  120 
НЕДЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Тиха Варна. Минус 4°.
Зъзна в шушлека си мек.
По Гезмето с километри
тъй не зърнах жив човек. ...
  158 
СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...
  150 
ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ
... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,
за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,
за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,
за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни, ...
  109 
Предложения
: ??:??