Старецът плахо там стои,
там замръзналата спирка, а сърцето спи...
Там леден град под силните вълни,
там зимният прозорец - дъх студен,
в тежки вопли жадно уловен...
Старецът тихо там седи,
изкривява почерк върху лист - хвърчи,
отпечатък върху втори сам оставя и мълчи...
Пръска перли върху лед смразен -
и сълзи глинени от мрака уморен,
а очите там са стъклени, само
бляскат в нищото захвърлени. ...