И винаги се връщам отново при теб...
След толкова години,
след толкова време,
моите мисли пак се връщат при теб.
Неразгадана загадка –
мистерия без край,
която ми донесе изненади.
Променил си се...
А аз това не го очаквах.
Изненада ме...
И съм щастлива.
Пораснал си
за неща, за които аз все още не съм.
И точно това ми дава най-искрената усмивка.
Достоен си, макар и странен по свое му,
но това е чаровно.
Ти си НЕРАЗГАДАЕМ.
Никога няма да се наситя да те търся и анализирам.
При никой друг мислите ми не са се връщали така.
И никой друг не ми е бил толкова интересен
със странността си.
Пристрастена съм.
Убедеността ти е така привлекателна...
Тази твоя твърдост на характера носи цялост.
И сигурност.
Харесва ми.
Примамва ме.
Придава ти едновременно завършеност и амбиция,
макар вероятно да отречеш това.
Лекота и твърдост...
Парадокс и утопия...
Магия.
Аз съм трудна за разбиране,
а ти разбираш твърде добре себе си.
Не е ли това най-човешкото и най-привлекателно?
Да се бориш за вниманието на някой,
който си е самодостатъчен?
Ултимативният начин да запазиш нечий интерес –
неподправеното уважение и убеденост в себе си.
Ти си странен, себичен, деспотичен, себелюбив,
а аз нямам нищо против,
защото така ти отива..
И аз знам, че ти идва естествено.
Магия.
Завиждам ти.
Съвършено несъвършенство.
И сигурност.
Най-човешкото нечовешко –
да търсиш обич в безразличието..
Сладко да те боли и в болката
да намираш удоволствие..
Малка съм, съвсем мъничка,
прашинка в света ти..
Ненужна.
По никакъв начин необходима.
И точно това ме държи жива –
да се боря да бъда част от света ти.
© Нямам Име Всички права запазени