Когато върху устните си не усещаш устни,
когато нощите останат безразлично пусти,
когато утрото пристига стенейки и сълзите
вече не отмиват болката...
когато болката... и тя те изостави
и от сълзите вече няма нужда,
и утрото размие се в деня,
а денят те изнасилва животински
и усещаш, че и душата ти е чужда в теб -
спасение намираш в устните,
които целуват те,
напук на безразличноста...
© Красен Всички права запазени