15.07.2012 г., 23:03 ч.

13 Юли 

  Поезия
2024 0 34

На моето братче, на което не казах "сбогом",

защото остава завинаги в сърцето ми.

Нищо, че ни напусна само на 48... на 13-о7-2012

 

Юли подклажда летния пек.

От небето се сипе огън без дим.

Кой ще ми каже за мъката лек?

Как сбогом се взима със братец любим?


Как се преглъща солената скръб?

Тази буца в гърдите така ми тежи...

И от болка превит като сърп,

плуват очите ми в океан от сълзи.


Господ, Буда, или пък Аллах?

Вярата днеска е риза съдрана...

Цялата мъка човешка видях,

в очите на моята майка събрана.


Юли накладе летния пек.

Догорялата свещ вие ивица дим.

Няма! Няма за мъката лек!

Как сбогом се взима със братец любим...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??