argonyk
340 резултата
На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни – ...
  131 
Като псувня през плет стихът ми гръмна,
разпердушинил евтината слава.
Аз утре сутрин трезвен ще осъмна,
но ти, глупако, глупав си оставаш!
Една жена ще наругая грубо ...
  125 
Ето съмва, артритът ни буди на време
да приемем парада на този живот:
два проводника скъсани, счупена клема
и обувки, затиснали мръсния под.
С разпилени любови, пари и недели, ...
  143 
на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...
  197 
На Коледа животът е послушен,
смирява се в жаравата на огън жив.
Под парата на чайника опушен
прилича печката на стар локомотив.
За питката тестото втасва кротко, ...
  194 
Звучи почти като обида,
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето, ...
  292  10  10 
На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз. ...
  243 
Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...
  496  13  15 
С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.
Любовта е на път да изчезне до век ...
  247 
Прибрана е в хамбарите до грош пшеницата
и виното пиячи вече дири.
В оголените петолиния на жиците
от утре само вятърът ще свири.
Налбантинът ще подкове една илюзия – ...
  319 
Карамелени сажди във синьо –
вечерта е синигер и сврака.
Незапалил все още камина,
младо вино септември претака.
Янтра ляга на хълбок и слуша ...
  235 
Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.
С оголен зъб и нокти на чакали, ...
  363 
Живея на ръба на дните костеливи
в прегръдката на празната ми къща.
Говоря често с мъртвите, като със живи,
макар, че те мълчат, не ми отвръщат.
Навярно скитат из деретата усойни ...
  340  11 
По-прегракнал от стара винилова плоча с гласа на Висоцки,
по-пиян от представата грешна за ранната смърт на Есенин –
до забрава и късни прозрения този живот се проточи
и за себе си ходя да питам на бързея речните мрени.
Ще се срине до камък и пепел ...
  246 
Живея го! Животът е пред мене.
След много пътища – с превити плещи,
на масата – от стар паркет скроена,
празнувам днес поредната ни среща.
Чиния сирене, две люти чушки, ...
  298 
Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...
  515  15  14 
След изгреви, от залез по-самотни,
след празници с привкус на панахиди,
забил в сърцето на живота нокти –
от този свят е рано да си ида!
Все още ми е рано да забия ...
  527 
  441 
След изгрева, който в краката на патоса лази,
разтребвам небето над мене за бъдещи залези.
Застилам си нощното ложе със идващи срещи,
изпрани от съвести гузни и думи зловещи.
Поръчвам вечеря и вечер с луна като белег, ...
  294 
На брат ми Сашо
Подлецът, нечестив, умира всеки ден,
прегърнал мрака матов – дявол без рога.
Да бъдеш честен и със чест да си дарен,
е дарба свише, брат, хвани я за ръка. ...
  367 
на Ст.
Не със злато, косите ти, мила, сравнявам,
нито с мед на очите ти кротката благост.
Несравнимото нека в клишета възпява
този, който живота за утре отлага. ...
  339 
Поетът в стари богове не вярва
и все така, скептик, не вярва в нови.
Денят си не с остен подкарва,
износил много смърти и любови.
Износил два-три шаячни балтона, ...
  363  10 
Да избягаме ли в друго време, мила?
В някое далечно село, неизвестно.
Ти свенливо нежна гръд пред мен разкрила,
аз отново припознал те за невеста.
Да се любим върху козяк – архаично, ...
  388 
Всеки отговор ражда по залез въпроси.
Този свят без любов е на път да се срине.
Тя все още за мене облича и носи
най-красивите рокли в зелено и синьо.
Бели перли изгряват на тънката шия ...
  396 
Този дом е депо за прочетени книги
с никотинов таван и пердета непрани.
Тук понякога топло ухае на риган
и се меси живот в старовремска копàня.
Тук се раждат по съмнало песни и басни. ...
  418 
Макар обувките ми скъпи да лъщят
и топлият балтон да ми отива –
от този хищен градски бяс ще ме спасят:
стрък чубрица и супа от коприва.
Две патици с червени човки и петел – ...
  718 
Шевици и потури със гайтани,
затъкнат в пояс нож – за чест и бран!
Красив от спомени и много рани –
Народът ми от Господ е избран!
Народът ми съвсем не е наужким! ...
  553  11  26 
Пътят ми последен пак ще бъде прашен,
къщата ми в ада – с ледени постели.
Сам ще си доливам щърбавата чаша,
радости и мъка – сам ще си споделям.
Нищо да не чакам в хаоса разбридан ...
  410  10 
Над Дойран много бавно зазорява.
Антантата е хищник с остри зъби.
Все още невенчан за свойта слава –
тя няма генерала да погуби!
Денят, наметнал плащ барутен, слиза ...
  506  14 
Ей така, след последната глътка,
ще разлае махленските кучета
оверлогът на моите стъпки –
нестинар върху ледени кубчета.
— На жарава е лесно, ще кажа, ...
  737  14 
На екс! До дъното на този свят!
До скритата печал на лицемера.
Без правото на сбъркан кръговрат –
на екс! – преди от хлад да потреперя.
По датите на моя календар, ...
  472  16  16 
  402 
  439 
  413 
  534 
  620 
  513 
Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.
Богатството на дните ми бе скрито ...
  506 
Есента е любов пъстроока
и ръждясват на мрежата вените.
Прекипява на гроздето сока,
за да стихне в две чаши червени.
Няма скръб по любимата моя ...
  404 
Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.
Септември щедро сипе слънце върху мен – ...
  601  15  13 
Предложения
: ??:??