3.01.2007 г., 21:02 ч.
14 февруари...
Ирония и страх се вливат в мене,
изкуствени лица в късен здрач,
стихийни мисли като тежко бреме,
една комична... нараняваща игра.
Фалшиви стъпки в моя свят нахлуват
и вятър от изгубени мечти,
забравени усмивки се събуждат,
абсурдно празни са отсрещните очи.
Поглеждам в огледалото с надежда
усмивката на слънцето да уловя,
но само счупени души са скрити,
заключени зад сребърни стъкла.
И слънчевото зайче ми избяга
на февруари в гъстата мъгла,
последно действие на тъжния театър
започа за самотните сърца...
© Теодора Стефчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много хубав стих!
-
Днес сме на театър всички, май
Мнохо хубав стих!!! -
Тъжно е!
Нямала съм разочарования на тази дата,
надявам се и да нямам!
Поздрав! -
Поздрав за невероятния стих!
-
Прекрасен стих!!!Поздравления!!!Много тъжен!
Имах коте родено на този ден.Благодарение на него срещнах първата си голяма любов ,но с тази голяма любов и котето ми си отиде.С днешна дата и голямата любов и котето ми ,ги няма никакви .Можеби съм самотен ,можеби съм много тъжен ,но няма да се предам пред самотата и няма как тя да надвие моята усмивка, и вяра в любовта.
Още веднъж поздравления за прекрасния стил !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
