Регина (Радост Даскалова)
374 1425
21.08.2008 г., 15:03 ч.  

17 мига до Апокалипсиса 

  Поезия » Философска
658 0 12
 
Ще продължава слънцето да хлъзга
жарава по главите ни,
ще падат живите за глътка въздух,
озъбена в очите им.
Ще идват страшни, в гневна кал, реките
да ни зачеркват - де кой видят.
Ще чезнат пътищата на дедите
под бурени и паламида.
Планетата ще ни изтрива бавно
от алманасите вселенски,
преди да знаем колко малко трябва,
Апокалипсисът да не начене.
 
И все човещината ни се свиди,
и времето скъсено е.
И вечно, малко две ръце ни идат,
за чуждите спасения.
Отдавна пренаселихме Земята
с едно огромно Его.
Да даваш - вече за наивност смятат,
а взема - кой какво досегне.
Но нека да раздипля списъци 
Последното Пришествие -
не разбереш ли на живота смисъла,
те няма в тях, естествено.
 
Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??