Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
6.11.2008 г., 11:53 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
593 0 6

Градът мълчеше -

 

призрачно притихнал.


Тежаха часовете в тишината.


Събрани - като ято черни птици -


накацали край къщата, мълчахме.


Невярващи, че теб те няма.


Съседи - неми, бледи сенки


във унес влизаха при тебе.


 И тихо хлипаха във шепите.


Смъртта край нас

 

невидимо сновеше.


Доволно сита - беше взела трима.


С грабливи нокти

 

млада плячка сграбчила


под куп от гуми, кръв и ламарина.


Декември  виеше във клоните


на старите, замръзнали дървета.


С юмруци бършехме сълзите си.


С дъждовни сълзи плачеше небето.

© Мария Вергова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??