Като резен жълта диня
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно
болката да прекроя,
да поникнат бели ружи
в заскрежените поля
на душата изтерзана
от подмолните игри.
Тихо старото пиано
ме приканва: "Посвири! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация