2.Пристигане на Земята

       (звездни мемоари)

Бе пролетна утрин когато Земята

там Слънцето бавно от Мрака извая-

и ми каза Жената: „Това е Звездата,

която все търсиш до днес из Безкрая...”

Прегърна ме нежно от страст обладана,

тогава усетих енергия скрита

от Големият взрив, във плътта ѝ останала

и разбрах, че се свърши с Голямото скитане...

... С шума на горите посрещна ни Вятъра,

цъфтяха подлуднали в розово праскови,

полята зелени искряха от макове,

с цветя непознати, но нежни и ласкави...

Земята ни грабна със властно привличане

и дом обеща ни от днес и нататък,

но за сметка на правото да се обичаме,

животът ни бурен макар, ще е кратък.

Така и от Вечност сами се отрекохме,

но избрахме в Любов да прекарваме дните си,

когато във вярност с Жената се врекохме,

а тя ми застла и постеля с косите си

и каза ми тръпна от страст и от нега:

„Люби ме, защото планетата трябва

със теб да населим сега и довека!...”

...И инстинкт, непознат до тогава, ни грабна...

А нямаше още: ни Бог, нито Дявол,

не беше греховна все още плътта ни,

самият аз даже не бях се надявал,

че тя във Страстта си и мен ще покани...

И нямаше още ни Рая, ни Ада-

живеехме в наше си, собствено Време,

лудувахме тръпни, божествено млади:

със всички желания осъществени...

... Уж бяхме еднакви, а толкоз различни,

но тя позволи ми   да я позная

и научи ме страстно да я обичам...

... И  дето тя стъпваше- там бе и Рая...

08.02.2015.

Коста Качев