tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
2.06.2016 г., 1:27 ч.

2-ри юни 

  Поезия » Друга
955 0 6

/на Тихчо, който днес щеше да стане на 27 години/

 

На празник паметен си ти роден,
след детският... дохождаше и твоят,
но вият днес сирените във мен
в душата щастието да оборят.

Не мога истински да честитя,
нали си там, далеч, в небитието.
Звездата ти, тъй рано що изгря,
усмихва ми се бледа от небето.

И колкото и силно да крещя,
да моля боговете за утеха,
тя, болката, невидима змия
отрова пръска право във сърцето.

Каквото и да правя, все боли.
Горчат словата като за последно.
И пак се моля, във съня бъди
да кажа колко те обичам, чедо.

Да те прегърна както и преди,
подаръче да сложа във ръката,
косите да разроша и с очи
да те измеря колко си пораснал.

Но пак дочувам, "Мамо, не плачи!
Изтрий сълзите с мъката огромна.
Подарък са ми думите добри,
и мислите на всички, що ме помнят!"

 

Обичам те, завинаги!

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??