И боса вървя по алеята мокра,
препъвам се в клонка и стъпвам във локва.
Обръщам се плахо и свеждам глава,
а очите ми срещат кална вода.
Заглеждам се в нея и виждам една
изгубена, болна и слаба душа.
Извръщам се бързо, обръщам ù гръб
и очите ми мрачни потъват във скръб.
Презряна от всички, далеч от света,
тя търси утеха в страха на нощта.
Деня тя посреща със злоба и гняв,
живота объркала в хаос и жаф. ...