21.05.2012 г., 15:10 ч.

2012 

  Поезия » Философска
5.0 / 15
1720 0 30
Аз не искам да гледам,
през - тъй блудни Очи,
Вий да вкусвате сладост,
в мен пък - залък горчив,
че в стотиците клади,
този Свят - се руши,
те, души Нему дават,
после падат, в лъжи,
тези грачещи.. хора,
безпощадни, чак зли
и Олтар им е МОЛа
и в Мечтите - пари, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Предложения
  • Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
  • Не ме изтривай тихо в паметта си! На прага те изпращам, а си в мен... че с чувствата запалихме плътт...
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...

Още произведения »