Убива ми се, тъй ми се убива,
а мислех си, че съм добра душа,
по вените ми бунтът се разлива,
за кой ли път в живота си греша.
Смалява се, от болка се смалява
сърцето на бездомния поет.
Любов ли? Да, за злато плява...
Животът ни – за сливи смет.
Но някъде дълбоко жива свети,
не всички слепи са, не всички спят,
мечтата на разпнатите поети
за по-добър и по-човечен свят. ...