Не мога да си обясня

защо залеза толкоз ме вълнува, 

но цигарата ще изгася, 

защото гърлото ми се бунтува. 

Искам да ти кажа неизречени неща, 

на глас да прочета неизпратени писма. 

Но не... ще мълча, 

в очите ти виждам мъгла. 

Искам да избягам със тебе далеч, 

Любовта ни - виж я! - безмилостен Смерч. 

Къде ще се скриеме двамата днес? 

​​​Обичам да ходя, но го правя от стрес. 

Имаш ми номера, но нямаш адрес. 

Дори не си спомняш какъв чай пих днес,

поднесен с финес, сама бях.. Пия на екс. 

С тебе правим най-мръсния... 

И плачеш и ти.. и аз, 

но нали сме заедно, 

тъжим на глас, 

задето сме едно. 

Само с поглед те разбирам, 

сърцето ти с гласа си окупирам, 

не спирам, и бягам, 

и накрая съм пак... - ТАМ! 

Ето дойде и четвъртата есен, 

в мислите ти чувам песен, 

и виждам в погледа ти отнесен

как съзираш пътя си все по-тесен. 

Пусни Светлината, да огрее Душата. 

И почувствай Луната, здраво стъпил на Земята. 

Позволи на Смерча, да отвее твойта самота

И ела пак с мен да събираш листа... 

​​​​​

​​​