На този ден, преди много години,
събуждах се сутрин с надежда една.
Как слънцето рано за нас ще засвети,
усмихнат ще бъде за всички, града.
Със химна най-наш "Върви народе...
към светла бъднина върви..."
шествахме в строй, (надали "възродени"),
но вярвахме, животът ще ни награди.
В сърцата ни надеждата извираше,
че успеем ли, все наш ще е света
и който се учи, той лента ще получи,
"ОТЛИЧНИК" в учението, после в труда!
Така вървяхме... и годините въряха,
но вярата остана вътре в нас.
че словото, най-българското, святото,
душите ще въздига... с много плам.
© Таня Мезева Всички права запазени