laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
27.06.2013 г., 23:02 ч.

27 юни 

  Поезия » Друга
575 0 16

Напразно се надявам да узная,

защо дошла съм всъщност на света,

да чуя отговора искам най-накрая,

Създателю, от твоите уста.

 

Все мисля си – това не е случайно.

Ти дал си ми задача – имаш план:

любов в душите да посея тайно

и доброта на хората да дам.

 

Сърцата да изпълня със усмивки,

надежди да плета в отчаян час,

не материални – други придобивки

да им раздам съвсем безплатно аз.

 

Да ги науча силно да се радват

на слънцето, на малките цветя,

да са щастливи и когато страдат,

спокойно да се вглеждат във Смъртта.

 

На враговете мъдро да прощават

и за приятел всичко да дадат.

С неправдата да се не примиряват.

Да не предават своя роден брат.

 

Аз зная, затова си ме изпратил,

Създателю, на този хубав свят.

И в много изпитания препатил,

с добри дела човекът е богат.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??