16.11.2013 г., 16:05 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
553 0 0
Залезът оловен дните задушава,
бавно идва краят, нищо не остава,
живот един покрива се зад сянка
от Вечността прегърнат в дрямка...
А ти оставаш тъжно взрян
в един несбъднат нивга блян
и питаш се защо ли с тъга
пак бичува те злата съдба...
Защо забравяме, че гости сме сега,
всички до един на грешната земя
и вместо да живеем в обич с доброта,
душите смело давим в суета... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Предложения
: ??:??