29.12.2009 г., 15:54 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
558 0 4

Без милост са пръстите,

протегнати за допир…

Безнадежден е шепотът.

Косите ми, флиртуващи с дъха ти –

безумната игра на нереалност.

Отмалява въздухът.

Усещане за истинност.

 

******

На капчици радост се стичат

последните глътки взаимност.

© Долорес Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...
  • Не се срамувай да заплачеш когато виждаш чуждата тъга, понякога сме в сенките на здрача, но вярата н...
  • Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...

Още произведения »