Сляпа, черна лъжа.
Сляпа съм пред нея сега.
Сън нямам,
в нощи празни скитам.
Мъка в сърцето,
болка в душата,
дано сърцето проклето
да не усети повече тъгата.
Как да вярвам на лъжи,
как ме гледате още с мили очи.
С надежда чакате да ви прости,
но тя иска ли, дали?
Боли я нея,
боли и мен.
Боли ме, защото измъчвате я всеки ден.
Боли ме, че я лъжете в очите,
боли ме, че си крие тя сълзите.
Тя няма да прости
и вие ще изгниете в лъжи.
И слепи сте заради лъжата
и не виждате тъгата.
Тя вярна ще остане,
въпреки че истината не знае.
Манипулирана и вгорчена,
тя не знае какво е истината студена.
Шанс на вас как да дам,
като знам, че можеше и аз да бъда там.
Мен със слепота да заразите
и живота ми да провалите.
Слепи сте, красотата ù не видяхте
и шанс да ù дадете не успяхте.
Нея я боли,
а вие ще се мъчите, нали?
Тя ще ви презира до живот,
а вие с болката ще сте до гроб!
© Бла Всички права запазени