3.02.2011 г., 17:12 ч.

*** 

  Поезия » Друга
508 0 0

Сляпа, черна лъжа.

Сляпа съм пред нея сега.

Сън нямам, 

в нощи празни скитам.

Мъка в сърцето,

болка в душата,

дано сърцето проклето

да не усети повече тъгата.

Как да вярвам на лъжи,

как ме гледате още с мили очи.

С надежда чакате да ви прости,

но тя иска ли, дали?

Боли я нея,

боли и мен.

Боли ме, защото  измъчвате я всеки ден.

Боли ме, че я лъжете в очите,

боли ме, че си крие тя сълзите.

Тя няма да прости

и вие ще изгниете в лъжи.

И слепи сте заради лъжата

и не виждате тъгата.

Тя вярна ще остане, 

въпреки че истината не знае.

Манипулирана и вгорчена,

тя не знае какво е истината студена.

Шанс на вас как да дам,

като знам, че можеше и аз да бъда там.

Мен със слепота да заразите

и живота ми да провалите.

Слепи сте, красотата ù не видяхте

и шанс да ù дадете не успяхте.

Нея я боли,

а вие ще се мъчите, нали?

Тя ще ви презира до живот,

а вие с болката ще сте до гроб!

© Бла Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??