" Не мечтая аз пътища леки"
- ватенката я имам
и своя труден път извървях,
окови тежки разкъсах,
и сега по лекия път
ще се завърна у дома
- по свещените стъпки
на мойте предци
с поклон да премина !
P.S.
Как на своята внучка
да кажа -
да не тръгва и тя по света,
незнайно по кой път
ще поеме
и на кой път ще се спре.
© Анка Александрова Всички права запазени