Цигарен дим изчезва в мрака,
а ти стоиш пиян
и се мъчиш, жалък и отчаян,
да обърнеш поглед в твоята душа.
Нежно душата разравяш със пръсти,
а пръстите бели са все по-чевръсти
и ти се унасяш, блажено заспиваш...
Сънуваш...
В цирк прашен
играеш ти клоун,
декорът е черен,
а ти се размазваш, размиваш...
Изчезваш...
Какво е животът? -
се питаш пак сънен
и теглиш хомота
във трапа бездънен.
Светът е арена
и в него без мяра
всеки те тъпче,
ти теглиш товара.
И все по-навътре
в сърцето ти нежно
стрела се забива
и вечно
тя твоето сърце ще дълбае.
Душата все тъй си мечтае, мечтае...
Мечтаеш за рози, за радост,
за всичко.
Цветята се смеят, росата е сълзи,
мечтите са вятър, ти пак си самичък.
И в миг изтрезняваш
до болка самотен .
И тоз' път си от всякога, по-по-сиротен.
Сламка може би никой не ще ти даде,
но паднал в калта, не плачи кат' дете,
защото има път, чист от калта,
но тинята бавно поглъща плътта!
10.1996г.
© Мариета Всички права запазени