* * *
Родила съм се от агонията на звезда,
умираща самотна в тиха есен.
А лято бе – усмихнати жита
се ронеха във думите на песен...
Протягаха се хиляди ръце
да ме поемат в невъзможната ми цялост –
във нощ кошмарна и във светъл ден
безсилни ме разсипваха, за жалост...
Небето ярка мълния продра
и облаци надвисват на парцали...
Едно нащърбено парче луна ...