16.02.2008 г., 0:29 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
552 0 5

Мост

Множеството ближния тъпче,
страстно трупа тежък багаж,
в страх и алчност се гърчи,
в материални богатства търси кураж.

Аз пък, на дявола с рогата,
розовата завеса раздрах,
скочих върху нормите и правилата
и цялата картина видях.

Видях, че на другата страна за да идеш,
минава се по въжен, паянтов мост,
истинската светлина за да видиш,
трябва да си гол, лек и бос.

Тежкият - непременно пада в пропастта,
пропаст - без спомени, слова и куплети,
че продаде той вечността
за тридесет сребърни монети.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??