Любовта те удря като с камък,
появи ли се, сърцето го обзема пламък,
но не винаги е тя щастлива,
а понякога ти вдига олелия.
И тъй, ти влюбил се в таз' ирационалност,
безбрежно гледаш тоз' квадрат
и чудиш се, дори с печалност,
къде е тангенсът, дали туй там е постулат?
Поглеждаш, моливът е във носа ти,
о, той още малко мозъка ще стигне!
И просветва ти, о, боже! О, велики!
Че то във синуса се всичко крие... ...