15.03.2024 г., 20:37 ч.  

*** 

  Поезия
340 4 10

Небето изведнъж горчиво заплака...

И хората потърсиха топла сушина.

Надвесени са облаците над Тракия.

Нима утеха живее в стъжена душа?

И аз приемам всеобщата ни участ,

че в живота има споделена тъга. 

Понякога слънчево време се случва. 

Понякога е достатъчно само да 

ни прихлупят със скръб неземна 

чувствата на страдащите в света!

И да дочуваме  ангелските песни

в тихите небесни вопли на дъжда. 

 

 

 

 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??