15 mar 2024, 20:37  

*** 

  Poesía
5.0 / 6
437 4 10
Небето изведнъж горчиво заплака...
И хората потърсиха топла сушина.
Надвесени са облаците над Тракия.
Нима утеха живее в стъжена душа?
И аз приемам всеобщата ни участ,
че в живота има споделена тъга.
Понякога слънчево време се случва.
Понякога е достатъчно само да
ни прихлупят със скръб неземна
чувствата на страдащите в света!
И да дочуваме ангелските песни
в тихите небесни вопли на дъжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Propuestas