mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
4.09.2008 г., 18:51 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
492 0 2

                                                            Тъжно

Бавно луната небосвода целува,

 звездите вият кръшна снага,

самота отвътре ме изпива,

потъва в тъмата сълза.

 

Губя се в сянката на мрака,

руши се на парчета моето сърце.

Разпръсната душата кротко чака

и надеждата умира с протегнати ръце.

 

Ела, живот, да пием по едно,

нека не бъдем вече врагове.

Напълни чашите догоре с вино,

да се почувствам човек за малко поне. 

 

© Мария Манджукова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??