37 стотинки

13.12.2023 г., 8:55 ч.

Поезия » Любовна

497 2 2

37 СТОТИНКИ

Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,

нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –

трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,

а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът,

терца яки ченгета по перона със мен са тъй мили! –

може би припознаха в мен четвърти човек? – за белот,

представи си, че идвам във бяло – с букет карамфили,

и се пъхвам на завет в дълбокия твой зимен вход,

и понеже светът на мъжа Бог създаде, да бъде за двама,

на черджето ти входно си мечтая – до мене да си! –

да се свличат на дипли върху твоята топла пижама

Ниагари от светли въртопи в прекрасните твои коси,

а в зори да ми купиш от пекарната седем милинки,

ако може – три бири, или малко шишенце с боза?...

Не ми стигат за влака трийсет и седем стотинки.

И си плащам билета с последната моя сълза.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.