Ти откриваш за мен една тиха забрава,
отчаяно търсеща кратка изява,
не спираш да казваш - бъди все такава,
избери си лицето, което приляга.
С фалшива надежда заспивам до тебе,
в пълен синхрон с всичките в мене.
Не ми се налага да избирам в съня си
живота, в който да скрия страха си.
И времето спира, но аз не умирам.
Съществувам в този момент и разбирам.
Усещам, че съм, а не просто ме има,
усещам се цяла и по-малко ранима. ...