Тук светът е по-тих и добър.
Тук поеми дърветата пишат.
Тук вали... Но не искам чадър.
Сякаш бог между клоните диша.
Тук клавишите на дъжда
се целуват с листата и пеят.
Знам, че мога да продължа.
Знам, че има защо да живея.
Стъпвам бавно и дишам покоя,
а тъгата - от мен изтича.
Тук съм в себе си. Тук съм своя.
... И се уча да се обичам. ...