...

2.01.2018 г., 14:41 ч.

Поезия » Философска

321 0 0

В зенита на възторга

слива се звукът с мълчание.

И спира колелото

на заблуди

и красиви обещания.

На кота нулева

е злото,

преди да станат думите

по-тежки и от камък.

Мащабът е неизмерим,

космически за страсти

и противостояния.

Изчезват полусенки,

цепнатини и чупливост.

Молитвите са чути

и без памет смислите.

Един единствен миг

на безтегловност.

И изначално приземяване.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.