* * *

14.04.2012 г., 20:34 ч.

Поезия » Друга

808 0 2

Притихнах
и неразличимата тъга
изчезна.
Като роса.
Като мечта.
Разлистилата се луна
бликна,
като нестинарски огън.
Препълнена,
нощта
догони ехото.
Кога ще ме вземеш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения