18.05.2010 г., 22:16 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
523 0 0

 

 

                   Нощта се прибира в своя дом

                   Снагата ù трепка

                   Между небето и земята

                   Като скъсан ластик

                   Стяга и отпуска

                   Стяга и отпуска

                   Хладна ръка върху шията на времето

                   В гробовната пустота

 

 

                   Диви сенки вилнеят

                   В сърцето на плода

                   Нощта се прибира в своя дом

                   От едрото и сипаничаво виме

                   Капе млякото на безсилието

                   В безкрайния миг

                   На измамна самота

 

 

                   Пие сладкото утро

                   От онова което струи

                   Докато слънцето не издигне

                   Нов

                   Кратковременен

                   Пристан и дом -

                   Надеждата

© Янко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??