Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене
сърцето ми, си с длани заслонил.
И като мен – недраг си, и немил,
мой ангеле, мой спътник неизменен.
Забравил си пътеката към рая
и сто години не видя небе...
Пълзя до мене, за да те позная
и вместо тебе полетях накрая, ...