988 резултата
Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...
  82 
Дъждът щом обърне на сняг,
изваждам от шкафа палтото.
Как втръсна ми тоя пуст мрак –
под лампата денем, в леглото
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак ...
  55 
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
  107 
Колко ценно е да съзерцаваш
там - в две кехлибарени очи,
светове, може би създадени
още отдавна, още отпреди.
А тогава ти дали ще видиш ...
  125 
НОЕМВРИ НА ПРАГА ПОТРОПА
Само спомен за птици прелита
над заспалата вече гора.
Прекосила с безшумни копита,
скри се в храста сърничка добра. ...
  197 
Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...
  124 
ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА БУРЯТА
Къде ли да се скрием от дъжда,
подгонил ни по летните паважи?
До днес не съм изричала лъжа
и някога едва ли ще ти кажа. ...
  171 
Не ме е страх да не живея вечно.
Но аз всеки ден го изживявам,
сякаш сред хората ми е последен
и себе си вече не предавам.
Не ме е страх сега тази обич твоя ...
  118 
ИЗПРИДАНЕ НА ОБЛАКА НОЩЕС
Потънаха ли летните недра,
където за покоя място има?
И вятърът през моята гора
напомня ми, че вече иде зима. ...
  188 
Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...
  133 
СМИРЕНИЕТО ИДЕ С ЕСЕНТА
Безлунна септемврийска нощ.
Градец заспал и пусти друми.
Излишните и тежки думи
засипват стария сархош. ...
  179 
ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели. ...
  202 
Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
  114 
Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
  120 
1. ПЪРВИ ОГЛЕДАЛЕН МАГИСТРАЛ
И рог виж жив гори, полита...
Романтиката е прекрасна.
Омайното превъплъщава
героят в приказка нескрита. ...
  210 
ЖЪТВА
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
  215 
Съдбата ми какво за мене предвещава?
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме. Каквато съм - такава.
Била съм някъде когато ум е давал, ...
  158 
Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах, ...
  220  11 
Съдбата ме нарече днес " крадец " ,
че хубостта ти млада в стих е слово.
Ще пазя в арфа твоя благ живец
дори да ме накаже тя сурово.
Да ме наказва колкото си ще, ...
  148 
По здрач те призовах с последна мощ.
Пейо Яворов
Ти кажи на скръбта да си ходи
и на хладния есенен плач
през дъждовните епизоди ...
  234  12 
Шаманите предрекоха храбреца,
който в светъл ден ще се яви.
Изплете самодивата венеца...
- Ковачо, меча славен изкови!
Светкавица митична улови ...
  194 
Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...
  360  24 
От Седмото небе аз изведнъж
към теб политам с влюбена вода.
За теб сред зноя летен жив съм дъжд
и свежестта ми порив е - мечта.
Валя по теб - да бъде ведрина ...
  163 
Завръща се фантазията синя
със погледа на влюбената вяра
и пада от сърцето в миг товара
рисуващ сляпо тъжната картина.
И призракът досаден сам замина ...
  197 
В природата е славната ти сцена,
разцъфват с теб обширните поляни.
В горите лъха свежестта зелена,
ти пръв си лъч във часовете ранни.
Разцъфват с теб обширните поляни ...
  199 
Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...
  117 
Горещината лизва като огън.
Потапя душите в адския казан.
Отвсякъде се чува тъжен вопъл.
Дихание сред природния капан.
Спасение, сламка в живота горък ...
  195 
Здравей и Сбогом, Сбогом и Здравей!
Изгряваш и залязваш, пак се връщаш.
От ясен зов до мрака на Орфей
акорди в низ и в пик са с тон побъркващ.
Даряваш ме, а после ми отмъкваш ...
  288 
Всички за Твоята любов говорят
и за това как всички ги обичаш и им прощаваш,
докато някои дори и спорят –
казват, че само страдания им предоставяш.
Опитвах се с години да заслужа Твоята любов, ...
  232 
Ще драсна скучно злободневие
по бялото поле на лѝста.
Живот ли? Просто ежедневие.
И няколко банални липси.
Ще се забавя преднамерено. ...
  185 
Целувка творческа към теб лети
през светове безброй за да те има.
До теб ще стигне бързо щом пламти
душата от любов неудържима.
През светове безброй за да те има ...
  200 
Трябваше да си заминеш,
исках поне да те изпратя.
До гарата ни спря таксито,
изоставаше от график влака.
И помня, стигнахме навреме. ...
  214 
В магията на пъстри детелини
четирилистен порив имам аз.
Зелени, лùлави, в оранж и сини
цветчета всеотдайни са екстаз.
Четирилистен порив имам аз ...
  174 
На спирката ме плесна нежен аромат,
очи си вдигнах да потърся аз парфюм,
но ти небрежно бързаше по своя друм
и остави ме във шах със пешката и мат.
Нали си падам страстен меломан, ...
  257 
Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован ...
  527  10  33 
Разказват слънчогледите красиво
легендите за теб - о, с топлина
от всяка пита всяко семе живо
запява за любимата жена.
Легендите за теб, о, с топлина ...
  194 
Винаги на далечната страна
и винаги в оазиса на спазени думи
разбиват се белочели кораби в простора
в пяната на последните раздели.
В сблъсъци на сенките с вълните ...
  223 
Да чувствам теб - това е славен дар.
О, любовта е смисъл и пламти!
На времето житейският товар
в обратното не ще ме убеди.
О, любовта е смисъл и пламти - ...
  184 
Без тебе въздухът не стига,
звездите чезнат във тъмата.
Една светулка тъжно мига,
изгубила се сред житата.
В миналото се заплетох ...
  235 
Едно лятно,красиво момиче
някъде зад ъгъла се скри...
Щастието понякога обича
да броди бездомно,дори!
Макар че в душите живее. ...
  171 
Предложения
: ??:??