* * *

22.01.2008 г., 23:31 ч.

Поезия » Философска

744 0 8

* * *
Смях проехтява
в дълбоката нощ.
Бутилки се чупят
със трясък в асфалта...
Аз ли съм този,
който е лош
и не знае как
да запали искрата,
на пътя по който
е тръгнал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения